Республикадин газетринни журналрин комплексда РД-дин Жемиятдин палатадин сечкияр кьиле тухузвай гьалдал гуьзчивалдай региондин штабдин регьбер Динислам Дадаев журналистрихъ галаз гуьруьшмиш хьана.

– Сентябрдин 18-19-20-йикъара кьиле фидай сечкияр уьлкведин ва чи республикадин сиясатдин кьилин ва важиблу вакъиа жеда. Сечкичийри Россиядин Федерациядин Государстводин Думадиз, Дагъустан Респуб­ликадин Халкьдин Собранидиз ва региондин шегьеррин, районрин, хуьрерин собранийриз депутатар хкяда, – суьгьбетдив гатIунна Д. Дадаев. – Сечкияр законрин бинедаллаз, михьивилелди, нукьсанриз, татугайвилериз рехъ тагана кьиле тухунал гзаф кьадар гуьзчийрин (наблюдателар) вил жеда. Сечкийриз гьазур хьунин сергьятра аваз чна 4 агъзурдалай виниз махсус пунктара общественный гуьзчийриз герек чирвилер гана. Сечкияр кьиле фидай йикъара абуру вирида сечкийрин участокра кIвалахда ва сечкияр дуьзвилелди, михьидаказ кьиле тухунал гуьзчивалда.

И йикъара чна Кеферпатан Кавказдин Федеральный Округдин республикайрин ва областрин Жемиятдин палатайрин векиларни галаз «2026-йисан сечкияр тухудайла жемиятдин гуьзчийрин везифаяр» темадай элкъвей стол кьиле тухвана. Чна вирида сес гудайла сечкийрин участокра арадал атун мумкин тир жуьреба-жуьре гьалар веревирд авуна ва гуьзчийри кьабулдай серенжемар тайинарна.

Д. Дадаева лагьайвал, элкъвей столдихъ РФ-дин Президентдин къвалав гвай советдин член, «Жемиятдин аслу тушир мониторинг» ассоциациядин регьбер Александр Брода, МГИМО-дин доцент, политолог, РФ-дин Жемиятдин палатадин член Владимир Шаповалова, эксперт Антон Лукаша, РФ-дин Жемиятдин палатадин член Алексей Пескова сечкийрин участокра законлувал, ачухвал таъминаруниз, сечкияр кьиле физвай гьалдикай информацияр гуниз, жемиятдин векилри сесер гузвай гьалдал гуьзчивал тухуниз талукь месэлайрикай, мисалар гъиз, гегьеншдиз суьгьбетна.

Дагъустандин Жемиятдин палатадин председателдин заместитель Эдуард Уразаева иштиракчийрин фикир сечкийрин йикъара арадал къвезвай синихрал, сечкичияр, партийрин, кьилдин кандидатрин векилар, гуьзчияр сад-садан гъавурда акьун тийизвай дуьшуьшрал желбна. 

И сечкийрин четинвал адакай ибарат я хьи, участок­риз къвезвай агьалийри партийриз, гьа партийрин сиягьра авайбуруз, са мандатдин округрин кандидатриз, чкадин муниципалитетрин собранийриз хкязавай ксариз сес гана кIанзава. Сечкидин гьи округдай гьи кандидат къалурнаватIа чир хьунни лазим я. Сечкидин бязи участокра бюллетенарни са шумуд жезва. Абурай кьил акъудун лазим я. Сечкийрин вахтунда жемиятдин гуьзчийрин везифа сад я – татугайвилериз рехъ тагун патал дикъетдивди гуьзчивал авун. Вичиз дуьз такур кардикай региондин гуьзчийрин штабдиз хабар гун.

     Д. Дадаева гъавурда турвал, Жемиятдин гуьзчийриз махсус  шагьадатнама гуда ва гьар са гуьзчи тайинарнавай сечкидин участокдихъ галкIурда. Адаз маса участокдиз фидай, ана вичин везифа кьилиз акъуддай ихтияр авач. Гуьзчиди экуьнин сятдин 8-дан зуралай сечкияр куьтягь жедалди, яни сесер гьисабна куьтягьдалди, сиясатдин мярекатда иштиракда. 

Абад  Азадов