Эдуард Багъишев

Мезелияр

Театрдин са артистди тамашадин  юкьварилай хьиз чархалай вацIуз хкадарна кIанзавай. Гьа чкадал агакьайла, лап эхиримжи декьикьайра, адаз сегьнедин кIаник мес квачирди акуна. Амма чара хьанач,  хкадарна, тахтайрал алукьна, са кIеви ван  акъатна.

— ВацI гьелелиг михьиз муркIади кьунвачир, — гьарайна режиссерди.

* * *

Дидеди вичин руш аялрин бахчадай вахчуна, руша дидедиз суьгьбетзава:

— Къе захъ галаз воспитательница дяве хьана.

— Вучиз? Вуна вун пис тухванайни?

— Ваъ, хъсандиз тухвана. Вири аялри шикилар чIугвадайла, за явашдиз столдал хкадарзавай.

* * *

Гьяддин югъ я. Я итимдиз, я адан папаз къарагъиз кIанзавач. Итимди, эхиз тахьана, лугьузва:  — Играмиди, ваз кофе кIанзавани?

— Лап хушвилелди.

— АкI ятIа, зазни са чашка гъваш.

* * *

Руш литературадай экзамен вахкуз атанва.

Экзамендал муаллимди хабар кьазва:

— Фамилия, тIвар?

— Эгер экзамен вахкуз тахьайтIа, зун – Анна Каренина.

* * *

Са итимди масадавай спичка тIалабзава, пIапIрус чIугун патал. Къуншиди адаз гвач лугьузва.

— Вучиз?

— Заз вакай са чIуру къилих акуна: гьар сеферда спичкадин кьвати къачурла, вуна ам са кьал тIимил яз вахкузва.

* * *

Психиатрдин патав:

— Духтур, за виридаз гьакI пул гузвайди я. Вазни гуз кIанзава.

— Эхирни, сад кьванни дуьз инсан гьалтна…

* * *

Секретарди вичин дуст дишегьлидиз лугьузва:

— Зи начальник акьван зи кIвалахдал рази я хьи, заз пишкешни гана.

* * *

Духтурди вичин медсестрадивай хабар кьазва:

— Начагъзавайди гьи гьалда ава?

— Кьве миллиондин къайдада.

– АкI ятIа операция башламишда чна.

* * *

Гадади бубадивай хабар кьазва:

-Буба, ваз гьакъикъатда авачир крарикай туькIуьрнавай ктаб авачни?

— Эхь, ава. Зи бухгалтердин налогрин гьахъ-гьисабдинди.

«Лезги газетдин» 2018-йисан 51-нумрадай

_________________________________________________________________

Аяз-Буба — общественник

ЦIийи йисан елка лап гьа цIийи сусаз ухшамиш я.  Гимишдин шарари цIарцIар гузва, къумпарайрин ванер къвезва, аялри шадвилерзава. Эхирни Аяз-Бубани пайда хьана.

— Салам, азиз аялар, — башламишна ада.

Садлагьана гъвечIи Мустафадиз ам вичин буба тирди чир хьана. Мустафадиз и кIвалах рикIивай кIамаз хьана.

— Аяз-Буба чи дах вучиз я? — хабар кьуна ада дидедивай. — Заз халис Аяз-Буба акуна кIанзавай.

— А Аяз-Буба начагъ хьанва, — жаваб гана дидеди. — Мекьи хьана, туьтер атанва.

— Аяз-Бубадиз мекьи жедайди туш, — жаваб гана Мустафади.

— КIамаш ихтилатармир, — кьатIна адан гаф дидеди.

— КIамаш ихтилатар туш, — акъваззавач Мустафа. — Вун туширни бес гьамиша чи дахдал общественный кIвалахар илитI­зава лугьузвайди?

— Эгер вуна вун икI тухуз хьайитIа, дахди… Аяз-Бубади (тадиз туькIуьр хъувуна дидеди гаф) ваз ЦIийи йисан савкьатар гудач…

* * *

Туьквендин дезгедихъ бубани хва акъвазнава.

— Дах, за гьикьван сок къачуда? — хабар кьада гадади.

— Заз гьинай чида, вун тушни ам хъвазвайди?

* * *

Зун троллейбусда аваз физва. Ам ветI арадай фин тийирвал инсанрив ацIанва.

Абурун арада яцIу кондукторша ава. Адай акъатай са келимади инсанрин гьевес хкажна: “Мягькемдиз акъваз, шарагар, зун къвезва!..”.

«Лезги газетдин» 2020-йисан 3-нумрадай